Щъркел на терасата

Начало книги

Преди години някое си Кинче от не е важно кой точно провинциален град, като се върнало в апартамента си на осмия етаж, ляво разположение, до асансьора, най-неочаквано открило, че на терасата му има щъркел. И още по-правилно, щъркелче или щръкле, както го зоват някои, защото краката му били още бели, пък Кинчето знаело, че щом краката на щъркела са бели, значи е още щръкле. Как е попаднало това щръкле на нейната тераса, тя разбира се, не можела да знае, но важното било, че след като отворила вратата на терасата и след като му се изправила в цял човешки ръст, щръклето не само не литнало, но дори не благоволило да се свие от страх в ъгъла, а напротив, тракнало два пъти самодоволно с клюн, което навярно на негов език значело — здрасти — и заоглеждало с голямо любопитство този чужд и странен нему екземпляр, който никак не се побирал в представата му за лекокрило. Тук, Кинчето, както можело да се очаква, ахнало от изненада и решило след кратко колебание, че това ще е сто на сто Божие знамение и че цялата тази работа носи някакъв висш смисъл, който тя трябвало да разгадае. Докато обтягала, обаче, мисловния си апарат, на външната врата се звъннало и Кинчето си помислило, че това е навярно синът и, който все си забравял ключа за външната врата на апартамента и с който от известно време насам изобщо не се разбирала, пък бил само на десет години. Когато отишла да отвори вратата Кинчето трябвало за втори път да ахне от изненада, защото на вратата не стоял нейният хлапак, а баба Кати от първия етаж, която никога досега не се била качвала на такава страховита височина, понеже страда от клаустрофобия.

Читать дальше →