Сълзата на дявола

Начало книги

Гробокопача е в града.

Гробокопача прилича на теб, Гробокопача прилича на мен. Той върви по заснежените улици както всеки друг, свил рамене, за да се предпази от влажния декемврийски вятър.

Не е нисък, нито висок, нито е пълен, нито слаб. Пръстите му, скрити в тъмните ръкавици, може да са къси и дебели, а може и да не са. Стъпалата му изглеждат широки, но може да е сложил по-големи обувки.

Ако погледнете очите му, няма да забележите цвета и формата им, а само нетипичния за човешки очи блясък и ако Гробокопача срещне погледа ви, те може би ще бъдат последното, което виждате в живота си.

Той носи дълго черно или тъмносиньо палто и никой не го забелязва, въпреки че минава пред очите на много хора — в сутрешния час пик вашингтонските улици са претъпкани.

Гробокопача е в града, денят е последният от старата година.

С найлонов плик от „Фреш Фийлдс“ Гробокопача минава покрай влюбени двойки, самотни пешеходци и семейства. Пред себе си вижда станция на метрото. Казали са му да е там точно в 9.00 и той ще бъде там. Гробокопача никога не закъснява.

Читать дальше →