Ръкописът на Шопен

Начало книги

Мъжът, който настройваше пианото, провери издигащите се акорди, като се наслаждаваше на съпротивлението на тежките клавиши от слонова кост. Оплешивяващата му глава бе сведена, а очите му — затворени. Звуците се издигнаха към тъмния таван на залата близо до Стария площад, после се разпръснаха като дим.

Доволен от работата си, той прибра темперните шини и овехтелия лост за настройване в подплатената с кадифе кутия и реши да се поглези, като посвири няколко минути. Избра Моцарт, „Малка нощна музика“, пламенна пиеса, една от най-любимите му.

Когато свърши, зад гърба му се чу рязко ръкопляскане и той се завъртя. На шест-седем метра от него стоеше мъж, кимаше и се усмихваше. Набит, с гъста кестенява коса и широко лице. От южните славяни, помисли си акордьорът. Беше пътувал из Югославия преди много години.

— Чудесно. О, да. Прекрасно. Говорите ли английски? — попита мъжът със силен акцент.

— Да.

— Изпълнител ли сте? Сигурно сте. Много сте талантлив.

Читать дальше →