Лавина

Начало книги

Моето обръщение към вас може да бъде само от въпроси, а не от отговори. Изобщо въпросите дават повече простор. Отговорите ограничават. Да умееш да поставиш въпрос — това значи да събудиш безброй отговори. Истината ще се намери някъде в това диалектично, многопосочно и разноъгълно търсене. Да задавам въпроси в книгите си — това е моят израз на доверие към читателите.

Групата алпинисти по мястото им в редицата при тръгването:

Найден, водачът

Присмехулникът, радист

Деян, отсъствуващият

Горазд

Зорка

Асен, Философът

Поетът

Бранко

Скулпторът

Зиморничавият

Слав, операторът

Рад, Мълчаливецът

Димо

Момчил, Суеверният

Андро

Дара

Никифор, Амбициозният

Прелиствам белите страници на снега.

Зная, че тъкмо там е написано това, което търся. Никъде другаде. Само че не разбирам снежната азбука.

При корабокрушение дневникът остава — за да разкаже на живите как се умира и може би да им загатне как да живеят.

При потъването под лавина случаят е по-особен. Затова и бордовият дневник има по-друг вид. В полусвяст издъхващият го е вписал по белите листа на снега с дъх, с пръсти, с конвулсии. Трябва да се опитам да разчета този шифър.

Читать дальше →