Син

Начало книги

Протегна се и с едно движение извади белия лист от машината. На първия ред, с до болка познатите му разкривени букви на старата му пишеща машина, бе изписана една единствена дума.

С някаква ленива, безсмислена злоба стисна острата хартия и я хвърли към коша препълнен с празни смачкани листи.

„..Как изглеждаше лицето й когато се усмихваше?.. Нима не помня как изглеждаше лицето й когато се усмихваше?…“ — гласът питаше в главата му, чужд и далечен, един от гласовете, от които се опитваше да избяга.

„… не съществувам…“

Какво се бе случило? Защо всичко се бе променило така изведнъж; бе се стоварило върху него и го бе притиснало, превръщайки го в празна черупка. Сякаш някой го беше смачкал с някаква ленива, безсмислена злоба и го бе хвърлил в коша при другите смачкани ненужни, използвани листи. — „А нима наистина тя се е усмихвала някога?..“

Не помнеше!... А може би не искаше да си спомни?.. Нейното лице,.. нейните очи,.. недоизказаното обвинение и присъдата, която той трябваше да приеме защото…

Читать дальше →