Приказка за смъртта

Начало книги

Около мен се простираше необятната пустиня. Вятърът навяваше сухия пясък и той плющеше в дрехите ми. Слънцето се бе скрило отдавна, дало място на мрака.

Аз вървях напред към безкрая без цел. Без желание да продължа, но го правех. Нещо ме караше да се движа, да не спирам. Някаква сила ме водеше напред и напред.

Когато видях играещите в мрака пламъци на бивак. Не след дълго достигнах до него.

Седнах до огъня и насочих поглед към седящия отсреща ми силует в черна роба и качулка на главата.

— Добра среща, странниче. — рече онзи с дращещ глас.

— Добра. — думите се отрониха, без да го бях пожелал.

— Виждам, че си вървял доста дълго. — допълни непознатият.

За миг се замислих. От както се бях озовал тук, вървях вече няколко дена, а може би месец, година или пък две. Времето се бе разтеглило до безкрайност. Сякаш онзи миг, когато сънят ми изведнъж се сля с реалността и видях себе си, лежащ неподвижно на земята с окърванения меч в ръка, бе преди малко. Сякаш преди да се озова тук изпитвах някакъв страх. Струва ми се глупаво, защото в този свят нямаше от какво да се страхувам. Или се заблуждавах?

Читать дальше →