Очи в стъкленица

Начало книги

Къщата се бе появила отново… С нея и пречуствието за наближаваща беда. Нещо щеше да се случи и то скоро.

Нощта бе настъпила. Булото на непрогледния мрак бе паднало над Дарк Сити. Улиците бяха пусти. Хората се бяха прибрали отдавна зад бетонните стени на жилищата си.

На спирката пред блок 834 чакаше едно хлапе. Беше на около петнадесет. Слушаше музика на уокмена си и от време на време поглеждаше към пътя с надеждата да види фаровете на задаващ се автобус.

Чакаше от половин час. Беше му омръзнало от номерата на шофьорите от обществения транспорт, но трябваше да се примири — билетите бяха по-евтини от такситата.

Хлапето запали цигара и увеличи музиката до край. В същия миг на осветения от уличната лампа асфалт пред него изникна приближаващата се катранено черна сянка на дребно прегърбено човече.

Момчето се обърна мигновенно и погледа му срещна този на човечето. Последва свистене и подобен на копие прът го промуши в гърдите. От раната шурна кръв и обагри асфалта в червено.

Читать дальше →