Бездна

Начало книги

Отразявам се.

Крача забързано по тротоара забил поглед надолу — плочки, плочки, плочки… мислите разсичат главата ми — линеали чертаещи хаос от успоредни прави, пресичащи се в безкрайност.

…парчета станиол, глава на кукла, вестник…

Минавам зад ъгъла и внезапно отразен лъч проблясва в очите ми. Поглеждам. Лицето ми ме гледа от витрините — изкривено до неузнаваемост: безцветно, плоско, неживо — лицето ми се взира в мен, а в очите му има въпрос: „Кой от нас е истинският?...“

Трудни въпроси и лесни отговори…

Бързам.

Търся!...

Слънцето залязва. В отражението на стъклената витрина то сякаш се топи върху лицето ми… Слънцето е лицето ми…

„Аз съм слънцето!“

Отражение.

Продължавам да крача, а някъде иззад очите ми един глас крещи!…

Тълпа...

Блъскам се в тълпа от отражения загубили смисъла на своето „съм“. Отразявам се в лицата на другите — безкрайност от огледални образи, пресичащи се в пространството, но разпилени във времето — безсмислени, отчаяни, невидими, неосъзнаващи, несъществуващи !…

Читать дальше →