На пеещата планета

Начало книги

Подобието на трева, което бяха изпогазили, докато пренасяха багажа, пружинно се изправяше.

— Готово — рече пилотът и отупа ръце, макар да нямаше никакъв прах. — Гледай ги как се изправят! И каква песен пеят сега? Победоносна или ни псуват?

— Ако сложите апарата на ушите си, ще ги чуете — отвърна жената и с любезна готовност посегна към слушалките, които висяха като огърлица над едрите й гърди.

По тая двойна издутина на защитната дреха се и различаваше от мъжа си, защото дихателната маска скриваше половината й лице. Иначе беше в същото облекло, висока колкото него, гледаше и със същите благи, търпеливи очи. Гласът й резонира в маската и пилотът усети, че предпочита мелодията на тоя глас пред мелодиите на планетата. Беше единствената жена тук, която не познаваше. Двойката антрополози бе потънала в джунглата, преди той да дойде на планетата. Шест месеца без връзка с базата!

— Благодаря, слушал съм ги! Вие поне научихте ли езика им? — Той й помогна да изкачи висящата стълбичка, потъна в секундно съзерцание на бедрата й, когато тя влизаше в орнитолета, гузно се обърна към мъжа й: — Хайде, докторе, чака ни път!

Читать дальше →