Когато рибата не кълве

Начало книги

Понякога рибата не кълве, без да може да си го обясни дори такъв дългогодишен и наблюдателен въдичар като него. Атмосферното налягане беше нормално — преди да тръгне, бе погледнал барометъра, ветрецът гъделичкаше повърхността на водата, колкото да възбуди апетита на обитателите й, небето, лъснато и ведро като току-що измитото лице на невинно момиче, не криеше в кротките си глъбини никакви коварства, а рибата в тая чудесна река все така си лежеше на дъното на вировете или мързеливо помахваше опашка в прозрачните плитчини.

Без да е особено амбициозен, той бе изловил много риба в живота си, така че още не можеше да се ядоса и заразен от нейната леност, скоро престана да шета по двата бряга, да я предизвиква с чести замятания и различна стръв. Приседна край единия от ръкавите, където водата, усетила се отклонена, сякаш изпадаше в паника и започваше лудо да се бие в камъните. Такава вода повече радваше окото на ония въдичари, които в излетите си търсеха и красотата на природата, а той беше от тях. Затова смени оловното топче с двойно по-голямо, тури прясна стръв на кукичките и ги застопори в долния край на бързея. Сега вече му оставаше да запали първата цигара и да се излегне с очи към реката, за да усети истински своята седмична почивка.

Читать дальше →