Дори да си отидат

Начало книги

Доктор Зентано се разсъбличаше, когато удари гонгът на входната врата. Той погледна часовника си — по това време и без телефонно предизвестие? Облече халата си, взе от чекмеджето на нощното шкафче пистолета, освободи предпазителя му и бос излезе в коридора. Мина ребром край стената, пазейки се да я докосва. Застана встрани от вратата и полека отвори шпионката, но не можеше да погледне през нея, без да открие гърдите си. Беше обикновена врата, не бронирана, както на повечето жилища в двореца. Изсмяха му се, когато веднъж подхвърли да поставят и нему бронирана врата — кой ще стреля пък по лекарите?

След като дълго не долови никакъв шум, най-после се престраши да погледне. И заотключва резетата.

— Събудих ли те — рече доктор Строс. — Прощавай!

— В банята бях — излъга Зентано. Среднощният гост влезе направо в открехнатата спалня.

— Обличай се, ще те повикат. Исках да разменим две-три приказки, преди да идеш.

Читать дальше →