Демонът на Максуел

Начало книги

Коридорът в жилищния сектор беше тъмен, ветровит и студен. Въздухообменната инсталация създаваше тук илюзията, че излезеш ли от дома си, попадаш в независещи от човека условия, където властвува природата с нейния суров аскетизъм. Така бяха го решили космопсихолозите, смятайки го за полезен противовес на целия уютен разкош, който земята изсипваше за компенсация в тясното пространство на космическите кораби за далечни експедиции. Напуснеш ли жилището си, веднага те подемаше безмилостният и мрачен вятър, за да те хвърли поради намалената изкуствена гравитация, ако не внимаваш, върху някоя тръба или имитирана скала. Тогава дори нишите, в които се криеха отделните жилища, ти се виждаха спасителни островчета на човешка топлина и близост.

Астра, в почивка от астропилотското дежурство, бе излязла само по тънката си домашна роба и студът така скова тялото й, че тя не веднага осъзна плясването отзад като удар от човешка ръка. Спря се, да не влиза в лекарския кабинет превъзбудена, и тогава чак долови движението зад себе си. Мъжът в близката ниша възкликна неприятно изненадан:

Читать дальше →