Вавилон 17

Начало книги

Това е град-пристанище.

Тук небето изглежда ръждиво от дима. Промишлените газове заливат нощта с оранжево, розово, пурпурно и други оттенъци на червеното. На запад сновящите нагоре-надолу ракети разкъсват облаците, доставяйки товари на звездните центрове и спътниците. Но това е и един загниващ град — мислеше си генералът, докато заобикаляше купищата мръсотия и отпадъци, струпани на ъгъла на улицата.

От времето на Нахлуващите шест пагубни Депресии — по няколко месеца всяка — задушиха града, чийто живот пулсираше само благодарение на междузвездната търговия. Въпросът беше в това как изобщо подобен град може да функционира? За последните двадесет години генералът шест пъти си задаваше този въпрос. А отговорът къде е? Може би въобще го няма.

Паника, метежи, пожари, канибализъм…

Генералът погледна силуетите на товарните кули, извисени над монорелсовата линия на фона на порутените здания. Тук улиците бяха по-тесни. Насам-натам сновяха транспортни работници, хамали, десетки астронавти, облечени със зелени униформи, и орди бледи мъже и жени, ръководещи сложните и оплетени митнически операции. Сега са спокойни, имат работа и дом, мислеше си генералът. От Нахлуването бяха изминали двадесет години. Всички тези хора гладуваха по време на Депресиите, разбиваха витрини, грабеха, бягаха с крясъци пред водните струи, зъбите им се чупеха от липса на калций, гризяха трупове…

Читать дальше →