Свръхнова

Начало книги

— Ей, Мишок! Изкарай ни нещо! — подвикна един от механиците на бара.

— Още ли не си се цанил на някой кораб? — сгълча го другият.

— Ще ти ръждяса розетката на гръбнака. Хайде, покажи ни нещо.

Мишока престана да върти пръст по ръба на чашата си. Искаше да каже „не“, но започна с „да“. После се намръщи.

Механиците също се намръщиха.

Той беше стар човек.

Той беше силен мъж.

Докато Мишока изтегляше ръката си към ръба на масата, несретникът се клатушка напред. Бедрото му се удари в бара. Дългите му пръсти се натъкнаха на крака на стола, който заигра върху плочника.

Беше стар. Силен. И третото, което забеляза Мишока — беше сляп.

Олюля се пред масата на Мишока. Замахна с ръка напред. Жълти нокти докоснаха бузата на Мишока (крака на паяк?).

— Ей, момче…

Мишока се загледа в перлите зад грубите, потрепващи клепачи.

— Ей, момче. Знаеш ли какво беше това?

„Положително е сляп, помисли си Мишока. Движи се като слепец. И главата му някак си е издадена напред. А очите му…“

Читать дальше →