Владетелят на Ада

Начало книги

Прашният фургон виеше по равното шосе, гумите му свистяха по нажежената настилка. Зад волана седеше кльощав шофьор с оредяваща черна коса, слепнала във фурната на нажежения въздух, струящ през отворения прозорец, и непрекъснато надигаше бутилката с вода, за да прогони дрямката. По бялата му риза бяха избликнали кръгове пот. Жегата не спираше да ги мори, откакто бяха напуснали Омаха, след което бяха поели първоначално на юг и после право на запад по шосе 80; дребни градчета като Киърни, Коузад, Готенбърг прелитаха покрай тях, докато автомобилът се носеше успоредно на реката. Шофьорът караше точно срещу слънцето сред напечения юнски следобед; колата профучаваше покрай фермите и полята на Небраска, подредени, самотни и еднообразно скучни.

И по навик шофьорът непрестанно се тормозеше.

— „Какъв е смисълът да има климатична инсталация, след като той не ми дава да я пусна?“

След още няколко мили поклати глава.

Читать дальше →