За хората

Начало книги

Да знаете, отдавна имах чувството, че това ще се случи. Може би докато се бавя с допиването на кафето или както разлиствам списанията в някоя дрогерия. Или щом погледна два пъти някое момиче, когато се спускам по стълбите на библиотеката.

Не беше на добро и аз си го знаех. Но времето му неизбежно наближаваше, затова една нощ продължих да работя по проекта за атомен крайцер, докато го завърших, и едва тогава седнах да вечерям. А след като се нахраних и си представих дванайсетте мрачни часа до идването на деня, разбрах, че моментът е настъпил.

Така че станах и напуснах апартамента. Оставих чашата си пълна, оставих и грамофона, свирещ музика, композирана от мен по картините, които сам бях нарисувал. Оставих органа и пишещата машинка, оставих затъмнената стаичка и лабораторията. Оставих претъпканите чекмеджета на картотеката. Повиках асансьора и казах на момчето да ме свали на партера. Пристъпих в дълбокия сняг.

Читать дальше →