Лулунгомина

Начало книги

Обвинете Клей Харбънк за това, което се случи в Станция 563 на сектора Сириус. Ако искате пък, обвинете Уилям Питърбъро, когото наричахме „Хлапето“. Аз не обвинявам никого. Но аз съм дорсаец.

Неприятностите започнаха в деня, когато Хлапето пристигна в станцията — с чевръсти ръце и вкус към комара — и откри, че от всички мъже тук Клей единствен не желае да играе с него, въпреки собствените му твърдения, че самият той някога е бил комарджия. И неприятностите продължиха през всичките четири години на съвместна служба.

Но разбрах, че истинската криза ще настъпи, когато един ден двамата се върнаха заедно от смяна.

Бяха ходили на задължителната обиколка в граничната област на станцията, която подслоняваше нас, двадесетимата, да проверят външната сфера за следи от удари или пукнатини. Това двучасово дежурство представлява бавно и уморително бъхтане пеш — дори извън пределите на станцията — по повърхността на астероида, където няма никакво притегляне. Ние, свободните от наряд, седяхме в стаята за отдих и чухме вътрешната врата да се отваря със свистене. Дрънченето на скафандрите, които двамата събличаха, отекна по металния коридор. От тона, с който говореха, стана ясно, че Хлапето се е заяждало с Клей през цялото време.

Читать дальше →