Човек

Начало книги

Властелинът на Централният свят Дънбар си нямаше име, но и нямаше нужда — Негово Величество и Прелест не се подчиняваше на правилата на човешката раса. Пък и той изобщо не бе чувал за същества, наречени „човеци“.

Ден подир ден той седеше на нещото, което на човешки език бихме нарекли трон, и пред него минаваха представители на различните раси, които имаха работа на тази планета. Така Властелина усещаше пулса на живота около себе си, макар да не обичаше да го въвличат в тази суетност, наречена „живот“.

В един от тези напълно неразличими дни, по някаква напълно необяснима причина той си спомни за младостта си, представи си град, голям колкото самата планета и останалите пет планети на Империята. Да, Той управляваше тази Вселена, никой друг. Не, „управлява“ не е точна дума; може би по-точната е „притежава“. Точно както притежава пръстена със скъпоценния камък на кутрето си.

По едва забележимо движение на същия този пръстен висок мъж от неговата раса се раздвижи иззад трона. Устните върху зеленикавото равнодушно лице на Властелина леко помръднаха и в тронната зала се чу тих шепот:

Читать дальше →