Игри на ума

Начало книги

Русите коси на 14-годишната Серафин Уокър се стелеха на изящни къдрици. Тя беше облечена в тесен ученически пуловер и къса пола и на пръв поглед изглеждаше привлекателна. Само че, подобно на светулките, които използват хипнотичната си светлина, за да привличат жертвите си, Серафин Уокър не беше такава, за каквато се представяше.

Училищният звънец удари. Серафин пусна молива. Той падна на земята, издавайки тих звук, и от върха му се разхвърчаха ситни капчици кръв, които опръскаха лакирания дървен под. Домакинът лежеше до молива, ръцете му стискаха шията, а около сгърченото му тяло се бе образувала алена локва. Почти беше сигурно, че ще умре.

Гледката й се стори прекрасна. Дали това беше непочтително? Вероятно. Както беше непочтително да стои и да гледа как при всяко издишване от устата му излизат кървави мехурчета, които се пукат по брадичката му.

Серафин знаеше, че трябва да извърне поглед. Но не можеше. Гледката беше пленителна. Обзе я желание да коленичи, да се приближи, да види дали раната, оставена от молива върху кожата, е малка, или е придружена от разкъсвания. Логиката й подсказваше, че трябва да е първото. Беше го намушкала бързо и решително, така че раната би трябвало да е чиста. Тя искаше да се увери. Трябваше само малко да се приближи.

Читать дальше →