Ние можем да си спомним всичко вместо вас

Начало книги

Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга. Почти чувстваше завладяващото присъствие на този чужд свят, виждан само от тайни агенти и висши правителствени чиновници. Обикновен чиновник като него… Не, това е невъзможно!

— Смяташ да ставаш, а? — сънено промърмори Кирстен с типичната си злобна раздразнителност. — Направи кафе.

— Добре — каза Дъглас Куейл и зашляпа бос към кухнята. Сложи кафе, седна на стола, извади флаконче „Диновски Ароматен“ и рязко вдъхна от ароматизирания газ. Острата смес го удари в носа, изгори краищата на устните му, но Куейл продължи да вдишва. Това го разсънваше и даваше на нощните му фантазии и тайни мечти някакво подобие на рационалност.

— Ще го направя! — внушаваше си Куейл. — Ще отида на Марс!

Това, разбира се, бе неосъществимо, и той непрекъснато осъзнаваше илюзорността на желанието си. Дори и насън. Дневната светлина, наежената жена, разресваща косите си пред огледалото — всичко сякаш се бе наговорило да го постави на мястото му. Да му напомни кой е. „Най-обикновен дребен чиновник!“, горчиво си каза Куейл. Кирстен му напомняше за това поне веднъж дневно и той не я винеше — работата на жената е да връща мъжа на земята. На Земята, помисли си той и се засмя. В най-буквалния смисъл.

Читать дальше →