Музикалната машина

Начало книги

Като оправи одеалото върху коленете си и притвори уморено очи, доктор Лейбъринт се опъна назад на плетения стол.

— И? — казах, седнал до камината. Беше хладно, но небето над Лос Анжелос беше безоблачно. До края на погледа ми се простираше нежна гора, създаваща илюзия за девственост.

— И? — повторих. — Оказва, че машината не работи според очакванията ви, така ли?

Лейбъринт не отговори. Аз се извърнах. Старчето гледаше замислено към сиво-кафявия бръмбар, който пълзеше по одеалото. Движенията му бяха бавни и величествени, почти тържествени. Като изкачи височината, бръмбарът се скри на другата страна на одеалото. Пак останахме само двамата.

— Не, напротив. Работи, даже много добре.

Потърсих с очи бръмбара, но не го видях.

Отнякъде ставаше течение и аз примъкнах стола още по-близо до камината.

— Разкажете ми за тази машина — помолих.

Доктор Лейбъринт, като повечето четящи и разполагащи със свободно време хора, бе стигнал до извода, че съвременната цивилизация върви по стъпките на Римската империя. Мисля, че той очакваше някакви бъдещи потресения — същите, които някога са унищожили старите гърци и римляните и които биха могли да унищожат и нашата цивилизация, като потопят Земята в мъртвило.

Читать дальше →