Пеперуда в леда

Начало книги

— Едва девет сутринта е, а аз вече съм леко пийнала!

Току-що отворила широко входната си врата в отговор на моето почукване, съседката ми Роксан стои пред мен с блеснали очи. Двете й кучета — Силно лаещ ваймаранер и още по-силно лаещ мелез между корги и чихуахуа, се втурват да ме посрещнат.

— Какъв е поводът? — питам. Клякам и се приготвям за атаката на двамата любвеобилни пухчовци.

Поглеждам нагоре към Рокси. Нереално дългите й крака са обути в джинси, комбинирани с класическа бяла риза с копчета, чиито крайчета са вързани на кръста й. Както винаги, безупречната й външност изглежда постигната с лекота.

Тя се усмихва насреща ми.

— Понеделник е ден за мимоза1, докторке.

— Така ли било? — Намачквам енергично и двете кучета, поласкана от радостта им, че ме виждат. — Няма да споря. Вярно е, не предписвам по едно-две питиета от време на време.

— Но ти самата никога не пиеш.

Свивам рамене.

— Защото когато пия, не съм забавна. Ставам сантиментална.

Читать дальше →