От любопитство

Начало книги

— Не вярвам в чудеса — заяви Карън и погледна приятелката си.

Слънцето огря безупречно чистото лице на Карън. Дори и без грим беше много красива — като че ли тази жена беше направила зашеметяваща кариера като модел. Имаше перфектна кожа, високи скули и смарагдови очи.

— Няма такова нещо — отвърна Ан. Търпението й почти бе изчерпано. Двете бяха пълна противоположност: Ан бе брюнетка, Карън — блондинка, Ан бе с няколко сантиметра по-ниска и с по-заоблени форми. — Единственото, което искам да ти кажа, е, че няма да ти стане нищо, ако отидеш на коледното тържество в клуба. Какво чудно намираш в това безобидно предложение?

— Напротив, твърдиш, че там ще срещна чудесен мъж и ще се омъжа отново — поправи я Карън, която все още не можеше да преодолее ужаса от автомобилната катастрофа, която отне любящия й съпруг.

— Добре де, сърди ми се колкото искаш.

— Извинявай.

Ан погледна Карън — все още бе много красива, както когато бе по-млада и мъжете въздишаха по нея. Не искаше да го признае, но малко й завиждаше за външния вид. Сега Карън бе с разпусната коса, нямаше и следа от грим по лицето и с бледата си кожа можеше да мине за някоя ученичка. Вместо елегантните дрехи, с които се обличаше преди, бе навлякла стар пуловер, който бе принадлежал на починалия й съпруг Рей.

Читать дальше →