Фиона

Начало книги

Фиона Чатауърт стоеше на самия ръб на стръмната крайбрежна скала и се взираше като замаяна в развълнуваното море на зелените овесени ниви. Долу в ниското се движеха дребни мъжки фигури, нарамили коси. Неколцина препускаха на коне, а друг водеше впряг волове.

Фиона изобщо не погледна към мъжете. Брадичката й беше гордо изправена. Един силен порив на горещия летен вятър се опита да я събори от скалата, но тя стъпи по-здраво на краката си и не се помръдна от мястото си. Щом онова, което й се бе случило, и страшното, което тепърва предстоеше, не бяха успели да я извадят от равновесие, надали един обикновен тласък на вятъра беше в състояние да й стори зло.

Зелените очи бяха сухи, но гърлото й беше пресъхнало и я болеше ужасно. Вече не можеше да диша от насъбралия се в гърдите й гняв, примесен с неизплакани сълзи. Едно мускулче потрепна бързо на бузата й, когато пое дълбоко дъх и се опита да успокои лудо биещото си сърце.

Читать дальше →