Черният отмъстител

Начало книги

В капитанската каюта на кораба „Великата княгиня“ Александър Монтгомъри беше изпружил дългите си тънки крака на застлания с килим под и наблюдаваше, удобно облегнат в креслото, как Николай Иванович хока слугата.

— Ако преместиш още веднъж ботите ми с катарами, ще ти откъсна главата — боботеше Ник с дрезгав глас и силен акцент.

Алекс се питаше дали в Русия великите князе още имат правото да заповядват крепостни, предизвикали гнева им, да бъдат обезглавявани.

— Хайде, изчезвай, махай ми се от очите! — изкрещя Ник и щракна с потънали в бяла дантела пръсти, за да изгони превилия гръб слуга от каютата.

— Виждаш какво ми се налага да понасям — оплака се той на Алекс, когато слугата излезе.

— Наистина непоносимо, прав си — съгласи се Алекс.

Николай изгледа със свити вежди приятеля си и се наведе отново над разстланите на масата морски карти.

— Ще акостираме на сто и петдесетина мили южно от твоя Уорбрук. Мислиш ли, че ще има кой да те откара от там в северна посока?

Читать дальше →