Божествени и прокълнати

Начало книги

— Грейс! Трябва веднага да видиш новия. — Бях пред шкафчетата, когато Ейприл се лепна за мен. Понякога ми приличаше на кокер шпаньола, който имах навремето — почти всичко я караше да потръпва от вълнение.

— Най-готиното парче на света ли? — Едва не изпуснах раницата заради тъпата заключалка на още по-тъпото шкафче.

— Да, бе. Този тип е адски гаден. Разкарали са го от последните му две училища и дори Брет Джонсън разправя, че го били пуснали условно. — Тя се ухили. — Освен това абсолютно всички знаят, че Джуд е най-готиният пич на всички времена.

Накрая изпуснах раницата. Кутията с пастели изтрака до краката ми.

— Какво очакваш да кажа? — рекох аз и приклекнах, за да прибера пръсналите се наоколо пастели. — Да не би да си забравила, че Джуд ми е брат?

— Попита ли за мен, докато обядвахте?

— Да. — Продължавах да събирам пъстроцветните моливи. — Попита: „Как е Ейприл“, а аз му казах: „Добре е“ и след това той ми даде половината от сандвича си с пуешко. — Кълна се, че ако тя беше някоя гаднярка, щях да имам основание да се тревожа, че Ейприл се е сприятелила с мен единствено заради брат ми — както се опитваха да направят половината момичета в това училище.

Читать дальше →