Страшният съд е започнал отдавна

Начало книги

В абатството на свети Берлиц децата ставаха послушници още на петнайсетгодишна възраст. Тази година щяха да бъдат посветени точно осмина юноши и десет девойки. Игуменът със загриженост говореше за „слабия откъм раждания набор“. Повечето момчета и момичета бяха отрасли в манастира, родителите им работеха около свети Берлиц. Сред тях имаше не само манастирски братя и сестри, а и търсачи на диви горски плодове, ловци, занаятчии от всякакъв вид, а и акушери и санитари. Свързваше ги прекрасният дълг да зачеват колкото може повече деца и да ги отглеждат здрави и силни. От Голямото унищожение надлъж и нашир имаше само няколко групи хора, а игуменът дори предполагаше, че предците им може да са били единствените оцелели след Голямото унищожение.

Никой, дори високоуважаваният игумен и неговият Съвет на познанието не знаеха какво се бе случило някога. Неколцина предполагаха, че някогашните хора са притежавали страшни оръжия и взаимно са се изтребили. Но това мнение не намираше голяма подкрепа сред Съвета на познанието. Не можеха да си представят толкова страшни оръжия. Освен това официалното мнение гласеше, че някога хората са били щастливи и са живели в един свят на изобилието. За какво им е трябвало да воюват? Това беше нелогично и нямаше смисъл. Затова в Съвета на познанието бяха обсъждали възможността човечеството да е било изтребено от загадъчна зараза. Но и тази теория бе отхвърлена. Тя противоречеше на преданията на първото поколение след Голямото унищожение.

Читать дальше →