Школа за магии (Книга втора)

Начало книги

— Школата за магии — каза Лиза. — Школата за магии на госпожа Иванова.

— Да.

— Мястото, което спомена Грегъри Фишър — продължи тя, сякаш говореше на себе си. — Мястото, откъдето дойде майор Додсън, където ние отидохме на път за Можайск… Сега ще го видим по-отблизо, нали?

— Да — отвърна Холис и добави: — Ще те разпитват, така че колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

— Ще ме разпитват? Ще ми задават въпроси?

— Да. — Той почувства как ръката й стисна неговата. — Просто се приготви за някои неприятни изживявания — каза той. — Бъди храбра.

Тя си пое дълбоко въздух и кимна. Марченко се обърна назад в седалката си и се усмихна.

— Не е Шереметиево. Но вие го знаехте.

— Еб вас — каза Холис.

— Еб вас — съгласи се с него Лиза.

— Ебете се вие — отговори им Марченко на английски.

Вадим показа главата си между двете седалки, погледна към Холис и Лиза и прекара ръка като нож покрай врата си.

Вертолетът продължи стръмното си спускане към площадката за приземяване, която, както Холис забеляза, представляваше естествена полянка сред боровата гора, обрасла с висока жълта трева. В южния край на площадката имаше дървена барака, която бе видял на снимката от сателита. От бараката започваше едва забележим сред боровете тесен кален път, който продължаваше неколкостотин ярда на юг, докато се влееше в главния път към лагера.

Читать дальше →