Сребърният лебед

Начало книги

Щом наближи смъртта, отключи закърнялото си гърло. Облегна гърдите си на обраслия с папури бряг

И така изпя първата си и последна песен.

„Сбогом радост, о, смърт, ела и затвори очите ми,

Сега живеят повече гъски, отколкото лебеди, повече

глупци, отколкото мъдреци.“

Орландо Гибънс,

Стар английски мадригал (1612 г.)

ПРОЛОГ

1980

Дървеният под в дългия коридор скърца и Мариана ясно чува, че баща й приближава. Обръща се към вратата. Докато тя се отваря, момичето поглежда към малкото чело, на което е свирило досега, и стисва здраво лъка в ръката си. Александър Фелдмън се обляга на касата на вратата. Облечен е в копринен халат с индийски мотиви и бродирани чехли. Държи в ръка цигаре и, вглеждайки се в лицето й, издишва дима.

– Мариана, звучиш ниско. Ла-то ти е твърде ниско.

На шейсет години Александър е доста над метър и осемдесет, красив, с тъмна коса, вече посребрена на слепоочията; кафявите му очи са потънали, челюстта – силна. Тя усеща миризмата на лавандуловия му парфюм, примесен с тази на тютюн. Той я упреква нежно, с по-малко раздразнение:

Читать дальше →