Философия в будоара (Първите четири диалога)

Начало книги

И вие, любезни развратници, вие, които още от млади не се подчинявате на нищо, освен на своите желания, и не познавате други закони, освен своите капризи, нека ви бъде пример циничният Долмансе; ако подобно на него пожелаете да се разходите из благоуханните алеи на сладострастието, помнете повелята на неговата школа: само като разширява сферата на оттенъците и фантазиите в наслаждението, като му принася в жертва всичко, нещастното създание, наречено човек, захвърлено в този печален свят въпреки волята си, е способно да отгледа няколко рози сред тръните на живота.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ

КАВАЛЕР ДЬО МИРВЕЛ

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Привет, братле. А къде е господин Долмансе?

КАВАЛЕРЪТ: Той ще дойде точно в четири. Ще хапнем в седем. Както виждаш, за приказки има много време.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Знаеш ли, мъничко се разкайвам за своето любопитство и всички неприлични планове за днес. Ти си твърде снизходителен към мен, приятелю. Колкото по̀ искам да поумнея, толкова по-възбудена и курвенска става проклетата ми глава. Ти ме глезиш, като ми прощаваш всички лудории. На двайсет и шест е вече време да стана набожна, а аз съм все още най-развратна от всички самки. Ти не би се осмелил да си представиш какво замислям, какво бих искала да направя. Струваше ми се, че като се задоволявам с жени, постъпвам мъдро; че като се съсредоточа върху представителките на моя пол, ще престана да се стремя към вашия. Химери! Само с по-голям плам влязоха в главата ми глупостите, от които исках да се лиша. И тогава разбрах: тези, които са създадени като мен за разврат, е безполезно да си слагат вериги; бесните желания ще ги разбият много скоро. И накрая, мили мой, аз съм амфибия. Обичам всичко, забавлявам се с всички, искам да смеся всички жанрове.

Читать дальше →