Вещиците от Йист Енд

Начало книги

Благодаря на своя съпруг и сътрудник Майк Джонстън, без който моите книги нямаше да съществуват. Благодаря ти, Мати, за търпението, което проявяваш, когато „мама има краен срок“ и когато пораснеш, да станеш такъв „писател, на когото книгите се купуват“. Благодаря на семейството й приятелите ми, които се примириха с това да не ме виждат в продължение на седмици и месеци, докато пиша. Благодаря ви, че сте тук, когато писането ми приключи.

Благодарности и на невероятния екип на Хиперион: Елън Арчър, която повярва в книгите ми още в първата минута, Барбара Джоне, Кристин Кайзер, Мери Кулман, Браян Кристиян, Сара Рукър, Маха Халил, Катрин Ташеф и Минди Стокфийлд. Специална благодарност на моите редактори: Джил Шварцман, Елизабет Дисегард и Бренда Коупланд. Благодаря и на Ричард Абът, агент, приятел и покровител.

Норт Хемптън не съществува върху нито една карта. Разположено в най-отдалечения край на Атлантическото крайбрежие, това малко градче представлява истински капан за пътешественици. Известно е, че ако някой заблуден чужденец случайно се озове тук, то в последствие се оказва, че вече не може да намери пътя си назад. Ето защо, тази местност със забележителни и съвършено пусти плажове, покрити със сребрист пясък, със закръглени зелени хълмове и колоритни дървени къщички, се възприема по скоро като полузабравен сън, а не като действителност. Подобно на царството на Фата Моргана, Норт Хемптън е винаги скрит в мъгла — отдалеко не го виждаш. Влажността на въздуха тук винаги е висока дори и през лятото, макар че топлите месеци са просто великолепни. Коренните му жители отдавна са се сплотили в една общност. Цялото население се състои от няколко разклонения на старинни семейства, които са се заселили на Лонг Айлънд преди много поколения.

Читать дальше →