Сянката на бурята

Начало книги

Дъбовият клон простена под тежестта на момичето — това скръбно предупреждение, донесено от шепота на вечерния ветрец, се сля с лекото шумолене на листата. Но за Сабрина О’Нийл вече бе твърде късно. Клонът се скърши с трясък, тя хвръкна като птичка и се понесе към чакъла точно в средата на градинския лабиринт.

Умираше — при мисълта за това всяка фибра от тялото й потрепери, сърцето й заблъска в гърдите, въздухът й секна. Разпери ръце и ги запляска около себе си, сякаш бяха непохватните крилца на новородено пиле — с всички сили се бореше да се хване за нещо. Всеки от клоните беше като яростен демон, който я шибаше, впиваше ноктите си в краката, раменете, ръцете й и накрая й се изплъзваше. Листата, които бе отскубнала, се посипваха във въздуха с остро свистене.

Някъде отдолу Сабрина чу женски писък. Тя долови дълбокия, тътнещ глас на Ийън, но думите му се изгубиха в собствения й панически вик.

Читать дальше →