Мираж

Начало книги

Той е единственият в семейството си, който няма даан. Казват, че това го прави идеален за задачата — по лицето му няма никакви традиционни знаци, които да издадат самоличността му, ако умре. Няма начин да разберат кое е семейството му. Млад е — още няма и петнадесет години, прекалено му е рано за церемонията, на която трябва да му дадат даан. Това му обяснява тя, когато идва да го избере.

Че е млад, способен и готов. Това, казва тя, е всичко, което има значение.

Той не се усеща млад. Усеща глад — от онзи глад, който те гризе денем и нощем, докато не се превърне в твой неразделен спътник и не забравиш как да живееш без него. Усеща се кален, защото знае как да издържа на удари, знае точно как да се претърколи на земята, когато някой страж го удари с палката си. Усеща гняв, дълбок гняв, такъв гняв, който не се нуждае от подхранване.

Той е невидим сред море от невидими лица.

Тълпата е притихнала, но тълпите на събития като това винаги са тихи. Сериозни. Прекалено сериозни. Благородниците седят на кадифени възглавници, а онези, които стоят прави и се взират нагоре към подиума в очакване на появата й, са бедните. Гладните. Слабите. Те са тук, защото трябва да бъдат тук.

Читать дальше →