Застигнати от викинги

Начало книги

Гъсти облаци бяха накацали върху стръмните върхове и отказваха да дадат път на делтапланера, който Ник Бей упорито отказваше да признае, че не може да управлява. Те сякаш го сочеха с дебелите си, пухкави пръсти и му се заканваха заплашително още повече, че тази сутрин, и мъглата беше гъста като прясно желе. Ник упражняваше този спорт от забележителните три седмици, макар в мрежата това да не е от особено значение — в мрежата всички спяха и бяха будни едновременно. Така се спестяваха поне осем часа, които биха били безвъзвратно изгубени навън, а Ник Бей имаше доста остро мнение по въпроса за загубите, особено срещу упоритите мусони над Нова Гвинея. Тъкмо беше прекарал известно време сред пампасите на Южна Америка, когато буйната му кръв се разпени отново и го тласна насам към иначе самоубийствените лупинги над река Флай. Въпреки ветровете Ник се чустваше прекрасно, точно беше заобиколил Маунт Вилхем от северозапад и се чудеше кога най-сетне ще зърне залеза… (Едва ли Икар се е чуствал по-възбуден в момет като онзи, когато Ник прелетя над един действащ вулкан с обгорели панталони).

Читать дальше →