Рейтингът, рейтингът!

Начало книги

Анди Пътлър беше писател. Не по-добър от много други, но все пак добър. Обикновено пишеше нощем, когато скакалците правеха, нали разбирате, онези неща, за които често се говори в детските книжки, посветени на вечността. Анди беше добър писател, но малцина му го казваха в лицето. За това разбира се си имаше и конкретни причини — той беше висок не повече от метър и петдесет и пет (като се изключеха онези случаи в които ходеше обут с високите военни обувки на баща си), беше пъпчив, но и това не беше неговата най-голяма драма — той често ходеше с тъмни очила, беше изгубил едното си око още в най-ранно детство.

Да, Анди не беше сред най-обичаните деца, а както разбра в последствие, и мъже. За узнаването на последното се потрудиха поне една брюнетка и две блондинки (те можеха спокойно да бъдат и много повече, о да), като се изключеше мис Люис — преподавателката му по астрономия в колежа, която използва лицето на Анди за да онагледи кратерите по повърхността на втората планета от слънчевата система.

Читать дальше →