Пустинен дъжд

Начало книги

Всъдехода се наклони силно, преодолявайки косо един бархан, чийто краища бяха раздалечени на разстояние от няколко мили. Пясъка вече беше превзел цялото обитаемо пространство в машината, с което си спечели искреното презрение на капитана и екипажа. Джордж Купър, който изпълняваше ролята и на двете беше изпаднал в състоянието на човек, който току що е бил поканен на обяд от канибали.

— Дявол да го вземе това слънце! — изпъшка той. — Имам чувството, че душ от лава би ми се сторил като есенна прохлада.

— Ще се опитам да усиля топлоотделянето ти, докато стигнем оазиса. — отговори някакъв глас в главата му. — Според сателитната снимка трябва да е съвсем наблизо.

— Все това ми разправяш вече три часа! — Джордж стовари юмрука си върху предния панел. Пеносплавта меко потъна под тежеста на удара. — Бих сменил проклетата бричка за една студена бира. — измърмори той.

— Хабиш енергия, Джордж. Раздразнението може да замъгли разума ти. Оазисът е съвсем близо. Честна дума!

Читать дальше →