Последният път

Начало книги

Пръстът му се плъзна плавно върху тактилния сензор на меморатора, натисна го с деликатно движение, което бе изработил много отдавна, още когато я нямаше изкуствената лакътна става, а тази досадна болка в кръста бе само лошо пожелание и се настани удобно във фотьойла. Прочисти гласът си с глътка от някаква розова течност в кристална чаша, която предвидливо бе поставил на половин метър вдясно от него — върху ниска, богато орнаментирана синтетична масичка и се приготви да заговори. Не че това бе необходимо — докато за устройството бе достатъчен единствено непрекъснатия поток от мисли, от спомени, той чувстваше че е по-искрен, когато говори. Нима не е това една изповед, помисли си внезапно той и сянка на съмнение пробяга по тъмните му очи. Каквото и да беше, трябваше да го направи отдавна, много отдавна.

Извърна поглед върху устройството за да се увери, че наистина работеше — зелена светлинка, която мигаше равномерно върху предния панел, когато записваше мислите и светеше непрекъснато, когато мисловният поток бе прекъснат, отвори колебливо уста и започна.

Читать дальше →