Миризмата

Начало книги

…напредва ужасяващо тихо…

— Лорд Ребаг, ваше величество! — оповести пажът със звънкият си глас на разпилени върху мозаечният под сребърни монети. Той се поклони ниско и остана така докато в тронната зала не влезе рицарят и дълбокият му бас не изпълни въздуха…

— Привет велики кралю! — …и остана да виси като Дамоклев меч над оредяващата глава на застаряващия монарх.

— О, я стига Ребаг! Пак ли идваш да просиш?

— Нося новини от Смърдящото езеро, ваше величество!

— Нима? — повдигна проскубаните си вежди Дуб III, законен владетел на Дубия, покровител на Източните провинции — отвъд река Тидар та чак до Седефените планини и на Смърдящото езеро — по неволя. — Аз си помислих, че си водил неравна борба с някое блатно чудовище.

Ребаг критично огледа ризницата си по която още стояха следи от засъхнали водорасли и кал. Половината от ножницата му беше изцапана с някаква кафява субстанция за чийто произход по-естетски настроените дворяни не смееха дори да предположат. От цялото му същество се излъчваше характерната миризма на Смърдящото езеро примесена с тази, която доказваше за сетен път мъжеството му. Той не обърна внимание на забележката на краля.

Читать дальше →