Лифт

Начало книги

Виктор Илман бързаше за ада. Офисът на шефа се намираше на последния етаж и ако той държеше на работата си повече от чаша разредено кафе, трябваше да го поздрави преди девет часа. Виктор погледна часовникът си с надежда — беше девет без една. „А уж си ми приятел!“ — помисли си с горчивина той и стъпи върху уличното платно. Когато Виктор усети гладкият асфалт под обувките си, в ушите му избухна взрив, който съперничеше на хора на Бостънските ранобудници. Последваха мигове на лоши предчуствия и заслепяваща светлина за която той обвини нахалното слънце.

„Ако и това не е патологичен детерминиращ механизъм, резултат от преумората, то значи действително полудявам.“ — си каза ведро Виктор.

Тогава видя колата — беше старичък студебейкър, с огъната предна броня и съмнителен цвят. Беше спряла на сантиметър от чисто новото му сако. Шофьорът явно споделяше възгледите му за лудостта, защото превъзбудата му беше предизвикала интерес в дузина зяпачи. Повечето от тях стояха като вцепенени, все едно раздаваха безплатни покани за вампирско сафари.

Читать дальше →