Стъклените книги на крадците на сънища

Начало книги

От пристигането й до получаването на написаното на фина хартия писмо от Роже бяха минали три месеца. Госпожица Темпъл не беше виждала самия Роже Баскомб от седем дни. Бяха го повикали в Брюксел. След това в провинциалното имение на болния му вуйчо лорд Тар. След това беше нужен на министъра през цялото време, а после и на заместник-министъра, а най-накрая бе откликнал на настоятелната молба на своя братовчедка, която отчаяно се нуждаела от дискретен съвет по имотни и правни въпроси. Но после госпожица Темпъл бе срещнала същата тази братовчедка — прекаляващата и с храната, и с перуките Памела — в един малък ресторант точно когато Роже би трябвало да успокоява тревогите й. Беше съвсем ясно, че единственият източник на безпокойство за Памела е недостигът на кифли. Госпожица Темпъл започна да се чувства несигурна. Мина ден без никакво известие. На осмия ден, на закуска, тя получи от Роже писмо, в което той със съжаление прекъсваше годежа им и завършваше с любезно изразеното желание тя да се постарае никога да не го търси или вижда до самия край на дните си. Други обяснения нямаше.

Читать дальше →