Пчелно млечице

Начало книги

— Ужасно се притеснявам, Албърт, направо ще умра от притеснение — каза мисис Тайлър.

Тя не сваляше очи от пеленачето, което лежеше абсолютно неподвижно върху лявата й ръка.

— Сигурна съм, че нещо не е наред.

Кожата върху бебешкото личице беше перлено-прозрачна и силно опъната върху костиците.

— Опитай отново — посъветва я Албърт Тайлър.

— Няма никакъв смисъл.

— Трябва постоянно да опитваш, Мейбъл — настоя той.

Тя извади шишето от тенджерката с гореща вода и изтръска няколко капки мляко върху вътрешната страна на китката си, за да изпробва температурата.

— Хайде, — прошепна. — Хайде, миличко. Събуди се и хапни още мъничко.

Върху масичката до нея светеше малка нощна лампа, която я обгръщаше с меко жълто сияние.

— Моля ти се. Още съвсем, съвсем мъничко.

Съпругът й я наблюдаваше над списанието, което четеше. Тя беше полумъртва от изтощение, това бе повече от ясно, а бледото й овално лице, обикновено толкова сериозно и спокойно, бе придобило някакъв стреснат и отчаян вид. Но дори и сега, навела глава и вторачила поглед в детето, тя беше странно красива.

Читать дальше →