Хазяйката

Начало книги

Били Уивър бе взел от Лондон следобедния пътнически влак със смяна в Суиндън, затова, когато пристигна в Бат бе вече девет и луната изгряваше на ясното звездно небе над къщите срещу изхода на гарата. Но въздухът беше леденостуден и вятърът режеше бузите му като с бръснач.

— Извинете — каза той, — дали няма някой сравнително евтин хотел недалеч оттук?

— Опитайте в „Дракона и камбаната“ — отвърна носачът и посочи надолу по улицата. — Може би ще ви приютят. Намира се на около четвърт миля на отсрещната страна на улицата.

Били му благодари, вдигна куфара си и се приготви да измине тази четвърт миля до „Дракона и камбаната“. Досега, никога не беше идвал в Бат и не познаваше никого. Но мистър Грийнслейд от Централния офис в Лондон му бе казал, че градът е прекрасен. „Намери си квартира и като се настаниш отиди да се представиш на регионалния мениджър.“

Били беше на седемнайсет. Носеше чисто ново палто в морскосиньо, нова кафява мека шапка и нов кафяв костюм. Чувстваше се прекрасно. Енергично крачеше по улицата. Напоследък се опитваше да върши всичко много енергично. Бе решил, че точно тази енергичност е обединяващата характеристика на всички успели бизнесмени. Тузарите от Централния офис непрекъснато бяха абсолютно, фантастично енергични. Бяха просто удивителни.

Читать дальше →