Религия и археология

Начало книги

Археологията е наука за веществените останки, запазени до наши дни или под земята, в руините на старинните градове и култови средища, или в стенописите, мозайките и украсата на старини храмове и частни или обществени сгради. Занимавайки се само с веществените останки археологията обаче остава сляпа и няма разсъдък да разбере посланието на откритите находки ако не се възползва както от историческите документи, така и от текстовете на старинни историци, които или са живяли във времето, от което са останали веществин останки, или са били по-близо до него отколкото ние и следователно, по логиката на по-близко = по-познато, могат да ни съобщят повече неща. Археологията без данните на писаната и устната история е нещо като врачуване в миналото и като прогностика в старината. Тя без документ е несигурна и подвеждаща, защото функцията на всеки новооткрит предмет зависи от историческата аналогия и от формално-типологичния метод на разследване на откритите ценности. А тези методи са ненадеждни, особено за праисторията, когато нямаме запазена писменост и устен спомен сред народа и следоватеулно формално-типологичното сравнение се прави с културата на безписмените народи от епохата на Великите географски открития. Както казваше обаче професор Людмил Гетов в неговите лекции по археология през учебната 1987–1988 година в Софийския университет — новите диваци не са старите праисторически хора, та да можем чрез формално-типологичен анализ на праисторическите находки да правим надеждни изводи за състоянието на религията и културата на древните хора. В праисторията надежден остава метода на въглерода, но той е датираща точна методика на предмета, не и система на тълкувание и обяснение на културата на праисторическия човек.

Читать дальше →