Именникът на българските князе

Начало книги

Представеното изследване на вниманието на широката публика няма претенциите за изключителност. Нито е агресивен извънуниверситетски стремеж към титли и звания. То представлява обобщеният резултат от почти 15-годишните усилия по проучването и анализирането на документите и косвените податки за ранната българска история. Всичко започна през 1991 г., когато като дипломант на катедрата по Тракология и Стара история в СУ „Св. Климент Охридски“ авторът трябваше да изследва отношенията между тракиското племе на гетите и тези на югозападните скити — известни антични народи от „периферията“ на класическия гръкоримски свят. Разбира се в процеса на работа гледнат аточка беше сменена и вече не ставаше дума за „периферия“, а за оригинален самобитен кръг от конни народи, живеещи и като номади икато земеделци. Още в първите години от дипломантските проучвания на автора направи впечатление многобройните типологически успоредици, отразени в историческите извори, между културата, бита, нравите и някои елементи от политическото предание на гетите и скитите от една страна и на племените и политически образувания от Великото преселение на народите, от друга. Като средищно място на пресичане на устоновената традицията, след подробни аналитични разработки, се оказа документът, наречен от отделни учени „Именник на българските ханове“. По време на защитата на дипломната си работа авторът, тогава недостатъчно информиран, предложи съществуващите типологически успоредици, засягащи изключително територията на Балканския полуостров и Северното Черноморие, да се обобщят и категоризират под формата на специфично културно-историческо понятие, неизползвано в други теоретични и фактографски трудове дотогава.

Читать дальше →