Старата чаршия

Начало книги

Умира старата чаршия, загива, отива си. Спокойната и равна снага с прихлупените сачаци, с кепенците, с ниските джамлъци и зеленясали покриви, по които кротко се припичаха котараците, е вече накъсана безжалостно от многоетажни четвъртити постройки с гърбове от грапава мазилка и дръзки еркери, които надничат през комините на старите еснафски дюкянчета. Няма ги вече мангалите рано преди изгрев да пушат, не пеят лъковете на дръндарите, не сучат пъстри ортоми мутафчиите, от златарите останаха един-двама осиромашели арменци, измряха и дългобрадите сарафи-евреи, които с такова източно спокойствие и ловкост дзънкаха в шепите си сребърните петолевки. Изчезнаха и памукчии, и кожари, и караабаджии, а железарите, папукчиите и бакърджиите изнемогващи се приютиха на завет в своите малки кооперации.

Тук-там, прегърбен, с широки бозови дрехи от домашен шаяк, ще прекоси неравния калдъръм бавно някогашен майстор-еснаф, ще мине край спуснатите още червени рулетки на новите магазини, ще спре пред ниска, разкривена вратичка, ще извади стародревен голям ключ и сложил прости очила, с предушници от тел, ще дири дълго дупката на ключалката, за да отвори и помете.

Читать дальше →