Съседи

Начало книги

Да е петел като петел, иди-дойди, а той — плимотрок, пущината! Едър, тлъст, да го сложиш в голямата тенджера на огъня, че да го зачулиш отгоре с една ситно нарязана зелка, та като му седнеш после, да ти подмаже корема, гдето има една дума! Пък — кротък, кротък и спи на ниско, до плета. С ръка да посегнеш, ще го хванеш и няма да рече „гък“.

Пък едно гърло има дяволският: сякаш че е кавалерийска тръба!

Тъкмо в най-сладкия сън ще се надуе и ще прогърми:

„Кукуригигооуууу!“ — И на края, като провлече онова ми ти оууу… като кога се провикнеш над Сипеите в голямата гора, та ти се залюлее, залюлее гласът из долищата и после почне да спада, да спада на категории, един вид, догде замлъкне.

— Ще ми издуе корема някой ден тоя петел — дума Лъжлив Съби на жена си, — ама де да видим!

— Аха! — тросва му се тя. — Ти се магарии мисли. Убий го, че ще видиш тогава как ще се разправиш с Черна Гана.

— Ти се не бой! Аз тъй ще я наглася, че няма и да се усети. Сами си мълчи и гледай!

Читать дальше →