Приятели

Начало книги

В месеца поне веднъж, щом продаде в събота сутринта месото, чичо Илия Черният постеле малката върбова кошничка с листа, надипли я с дробчета, момици, бъбреци, ядки, сложи и една-две агнешки главички, наметне сивата абичка, която вечно виси на една страна, грабне тояжката и заситни нагоре към Голо бърдо на гости на хаджи Донча и дяда Славя Шерденя, дорде не речеш. Ако се не напиеха здраво, престояваше там до в неделя вечерта, купуваше някое куцо шиле или метилява овца и хайде обратно на Баните. Борба за комат, пуста, го беше разделила от най-верните му приятели и го беше пратила там, където имаше повече чиновници и граждани идваха да се къпят. Месар беше чичо Илия, касапин първа ръка и работа имаше много, ама щом дигнеше глава да отдъхне, и очите му сѐ Голо бърдо сочеха. То нищо и никакво село и на половин час от Баните, ама на, мине се не мине, и нещо го задърпа натам, задърпа го. Та и сега. Докато премине корията и изкачи върлото, все подтичва, сякаш някой с прахан го пари по петите.

Читать дальше →