Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година

Начало книги

До дванайсетата си година Соня обичаше Англия, паважа на която докосваха сега подметките на маратонките й. Между дванайсет и тринайсет не обичаше нищо и никого – дори баща си, който излезе калпав вълшебник – тя плачеше, викаше го, а той все не идваше, не бързаше да я вземе на ръце, да я отнесе надалеч, вкъщи, жестоко да ги накаже. По-рано той можеше всичко: отрупваше стаята й с облечени в най-различни премени клонинги на Барби, които тя не понасяше, купуваше й средновековната серия „Лего“, която пък обожаваше, обещаваше да я заведе през ваканцията в Англия, спасяваше я от училищните неразбории и кошмарните съновидения, а когато започна кошмарът наяве, се оказа възмутително лишен от всемогъщество. Трябваше й още една година, за да прости на баща си и да го обикне отново. За да се случи това, наложи й се да порасне, да стане съвсем голяма, да угаси в себе си последните отблясъци на топлата детска реалност, в която баща й бе най-голям и най-силен от всички. Иначе нямаше никакъв начин да му прости, на своя с нищо непровинил се баща, толкова отчайващо бързо престанал да бъде и млад, и красив.

Читать дальше →