Рикошет

Начало книги

В понеделник по пладне Персей не се върна от лов. Не отвори обления от слънчева светлина вратник и не влезе в двора.

Не спря за малко в сянката на маслината, до влажния дувар, обрасъл с папрат и избуял наскоро зърнастец. Не чу пърхането на птичетата в градинския смърч и не отри късчетата полепнал хоросан в подгъва на хитона си. Не прекрачи прага на мазето, не остави изключения щит с отразяваща повърхност и разредения лазерен скалпел с поугаснала огнена ивица, с който преди два часа не бе отрязал главата на една горгона. Не го стори, защото не я бе издебнал в близост до стръмните морски скали на крайния Запад, огласяни от прибоя и писъка на чайки със здрави клюнове. Не отиде в приемната и не се разхвърля, нито пък изпи чаша тръпчиво самоско вино. Докато влизаше вътре, нещо дребно като невестулка не се шмугна покрай него и не изтопурка с безброй крачка нагоре по стълбището, досущ като тумба прегладнели плъхове. „Мишки — не възкликна ядно Персей. — Няма да се учудя, ако скоро в тая къща се завъди и стадо диви слонове!“ Не че вече имаше някакво значение.

Читать дальше →