Такъв е животът

Начало книги

Стенният часовник показваше 3:50, когато телефонът върху бюрото на сержант Биглър иззвъня.

Биглър — широкоплещест, луничав мъж в края на тридесетте, се намръщи, погледна стенния часовник, отпусна голямата си космата ръка върху слушалката, вдигна я и отсечено отговори:

— Биглър да. Слушам?

— Хари Браунинг те търси — каза му сержантът от централата. Иска да говори с теб. Гласът му звучи така, сякаш е готов да си оскубе косите.

Биглър се намръщи още повече. Хари Браунинг беше собственик на „Раковината“, един от трите най-престижни ресторанта в Парадайз Сити. Беше личен приятел на кмета и на капитан Теръл, шефа на полицията. В очите на Биглър това го поставяше в категорията на недосегаемите.

— Свържи ме, Чарли — отговори Биглър и посегна за цигара. Погледът му спря със съжаление върху последния пакет в картонената кутия. Беше допил кафето си преди половин час. Биглър имаше две слабости — кафето и цигарите.

Читать дальше →